Ех, спомените... Защо са ни толкова скъпи? Защо всеки път когато си спомним нещо хубаво от миналото сърцата ни трепват и усещаме една такава сладка мъка?

Може би защото знаем, тези моменти никога няма да се върнат. А може би пък тогава времето бързо е минавало, а ние сме забравили да оценим мига... Или защото всички те са уникални - само един път можем да бъдем деца, един път можем да бъдем ученици и студенти, един път ще сме млади и един път ще умрем. Много от тези моменти ще забравим, но рано или късно нещо пак ще ни върне към тези дни и ще искаме да си играем отново в пясъчника или да отброяваме минутите до голямото междучасие. Е да и сега можем да го направим, но няма да е същото - няма да е както беше тогава.

А спомняш ли си онова дете, с разранени колене, което колекционираше миришещи листчета и по цял ден си играеше безгрижно на криеница и не искаше да се прибира вкъщи? Или онези вълнения на хлапето-първолак, което вече знаеше цялата азбука наизуст и нямаше търпение да се научи да чете? Спомняш ли си седмокласникът който всеки път забравяше да си напише домашното по математика и учителката го изпитваше всеки час? Спомняш ли си и непохватният тийнейджър, който се влюби за пръв път, толкова чисто, наивно и по детски, но се срамуваше да го покаже и не знаеше какво да направи? Или когато с нетърпение чакаше осемнадесетата си годишнина? А спомняш ли си всичките ти съученици - как непрекъснато се карахте и сдобрявахте, но винаги оставахте заедно и така 5 години, когато един прекрасен ден трябваше да се разделите? И после и кандидат-студентът който се чудеше по кой път да поеме докато си чакаше резултатите от изпитите?

Е да, ще си спомняш и още много моменти. И всичко лошо сега си го забравил, или си спомняш за него с хубаво и с лека усмивка на лицето. Е да, всички искаме тези моменти да се върнат, дори за 1 ден да се повторят от ново - но това никога няма да стане. Но пък ни чакат още много много вълнуващи мигове и за това трябва да продължаваме напред, винаги напред. Трябва да оценяваме всеки един миг, всяка една секунда в която изживяваме нещо било то непознато или до болка познато и безинтересно. 



Животът е кратък. Не го губете в мрънкане, оплакване и глупави ежедневни проблеми.  Оценявайте го, обачайте го, живейте го! Защото един ден секундите ще се превърнат в злато, минутите в рубини, а часовете в диаманти. И тогава ще си кажем "Ех, какъв живот...."!